Пчелните продукти са безценен дар и са необходими за поддържане здравето на организма. Най–разпространен е полифлорния (билков) мед, събиран от многобройни полски и планински разстения. Този мед е с комплексни качества.Има подчертано лечебно и профилактично действие на дихателните пътища, стомашно – чревния тракт, гинекологични заболявания. При хронични ринити и синуити, подобрява имунната система.
Полифлорния мед се препоръчва при преумора, за общо укрепване на организма на човек, а има и антисклеротично действие. Основен начин на употреба на меда е вътрешното му приложение. Когато се цели повлияване на процеси в горните дихателни пътища е необходимо медът да се задържи в устата, за да могат антибиотичните му вещества да контактуват по-продължително време с устната лигавица. Може да се приема и разтворен в топло мляко, чай или в комбинация с прополис. Когато се използват неговите антимикробни свойства при заболявания на стомашно-чревния тракт (ентерити, колити), се препоръчва да се приема под формата на гъст воден
разтвор. Медът се използва и в козметиката под форма на медни кремове или маски, които омекотяват кожата, като предотвратяват възпалителните процеси по нея, както и появата на бръчки. Поради всичко това медът е изключително полезен за растежа на клетките и особено за укрепване на имунната система у човека. Той е готова храна, която непосредствено преминава в кръвта. Полифлорен мед /мед букет/ означава мед, който е получен от пчелите чрез преработване на нектара от различни растения. За разлика от полифлорния мед монофлорните медове са получени чрез преработване на нектара от пчелите от преимуществено един растителен вид. Дали медът е монофлорен или полифлорен може да се определи по процентното съдържание на прашецови зърна в меда, установено чрез лабораторен анализ /поленов анализ/. Това е нектарен мед събран от много и различни по вид цъфтящи растения.
По своята същност той е уникален, тъй като белезите му се определят от характерната растителност за различните райони и периоди на годината. Поради това, че в състава му влизат полезни вещества от различни растения, този мед се определя като общо укрепващ, с разностранно положително въздействие върху организма. Подходящ е за редовна консумация през цялата година като профилактично, общо оздравяващо средство в доза 1-2 г.на кг. човешко тегло /3 супени лъжици дневно/. За да бъде медът полезен не само като храна, но и като лекарство, той трябва да се съхранява при температура под 10 градуса, на тъмно. Най-добре в хладилник. Купувайте кристализирал мед! Кристализацията е естествен процес. Само някои видове мед кристализират по-късно и могат да останат течни до две години след изваждането им от питите. Ако предпочитате течен мед, можете да затоплите внимателно кристализиралия мед на водна баня, но така, че през цялото време на втечняване температурата да не превишава 42 градуса. Превишаването на тази температура води до разрушаване на биологично активните вещества и с това лечебният ефект изчезва. Втечняването при тези условия за 1 кг. продължава около 12 часа. Ако желаете да използвате меда не само като храна, но и като лекарство - употребявайте кристализирал мед!
Основните компоненти на пчелния мед са:
Въглехидратите 95-99% от сухото вещество. Те са представени главно от глюкозата 20,4–44,4% и фруктозата 21,7–53,9%, които обикновено се означават като редуциращи захари. Съдържанието на захароза в нектарния мед е до 5%, а в мановия мед до 10%.
В меда се съдържат следните захариди:
- монозахариди – глюкоза и фруктоза
- дизахариди – малтоза, кожибиоза, тураноза, изомалтоза, захароза, мултилоза, изомултилоза, нигероза, трехалоза, гентиобиоза и ламинарибиоза
- олигозахариди – ерлоза, паноза, малтотриоза, кестоза, изомалтотриоза, мелецитоза, изопаноза,
6-a-глюкозилзахароза, рафиноза, 3-a-3-изомалтозилглюкоза, изомалтотетроза и изомалтопентоза. Водата е вторият преобладаващ компонент на меда. Количеството й варира 15 – 23% и е в зависимост от медосбора, климатичните условия, вида на растенията, раса/вид на пчелите, сила на пчелното семейство, влажност и температура в кошера, условия за преработка и съхранение. Органичните киселини се съдържат в пчелния мед в малки количества. Някои от тях са мравчена, оксалова, янтарна, лимонена, винена, млечна, маслена, малеинова, ябълчна, пироглутаминова,
БИЛКОВ МЕД
глюконова, валерианова, бензоена и някои висши мастни киселини. Техните естери определят аромата на меда. Минералните вещества, които преобладават в пчелния мед са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий. В по-малки количества присъстват берилий, бор, бисмут, барий, ванадий, германий, галий, злато, литий, молибден, мед, манган, никел, сребро, силиций, стронций, хром, цинк, олово, арсен, калай, титан и цирконий. В нектарния мед се съдържат по-малко минерални вещества в сравнение с мановия. По-тъмните видове мед са по-богати на минерални вещества. Пепелното съдържание на нектарните медове варира от 0,09 за Акациев и Слънчогледов до 0,9 за Кестенов, а при мановите е около 0,49-0,85%. Белтъчните и азотните вещества в меда са представени от албумин, глобулин, пептони, ензими и съставляват половината от колоидните вещества. Количеството им в нектарния мед варира от 0,3-0,4 %, а в мановия мед до 1,67%. Аминокиселините съдържащи се в меда са около 20 на брой. В състава на меда са установени следните витамини (на 100 гр.) – аневрин (В1) – 4,4-5,5 мг, рибофлавин (В2) – 26,6-61,0 мг, пантотенова киселина (В3) – 0,02-0,1 мг, пиридоксин (В6) – около 10,0 мг, никотинова киселина (РР) – 0,2 мг, аскорбинова киселина (С) – 2,0 мг, фолиева киселина (Вс) – 3-15 мг, биотин (Н) – 0,04-0,066 мг, в малки количества токоферол, провитамин А (каротин), К и Е. Пчелния мед съдържа минимамни количества липиди, които се състоят от триглицериди, стероли, фосфолипиди, свободни мастни киселини (палмитинова, олеинова, лауринова, стеаринова и др.) и техни естери. Пчелния мед съдържа още етерични и ароматични вещества, деривати на хлорофила, меланин, гликутил-фактор, флавоноиди около 0,1 %, холин и ацетилхолин – 5-6 мг/100 гр. Ароматът на меда се придава от три групи вещества – карбонилни съединения (алдехиди и кетони), алкохоли и естери. В меда се съдържат над 50 съединения които определят аромата му, но голяма част от тях не са идентифицирани.